The end of family… the end of violence…
Май днес сме си прецакали представите за семейство, или по-скоро някой ни ги е прецакал.
Нещо там някъде непрекъснато се случва, непрекъснато си личи по разни лица на разни хора, обаче си остава неразчетено и неразчитаемо…
Бащи.
Искат синовете им да станат мъже. Въпрос: бащите мъже ли са?
Не всички. Не и повечето. Не и повечето всички.
Синовете стават ли мъже? Пак не всички. Особено някои.
Само че останалите стават, а бащите им умират без да успеят да разберат това. Не успяват, защото нямат никакво желание да признаят, че собствените им синове са станали мъже.
И все пак – няма бащи, значи няма и синове… Няма ги, защото по начало няма семейство. Няма кой да го създаде, а и не знае как да го създаде. Разбирам точно преди няколко дни, че моя съученичка ще се жени. Защо? Ами защото е бременна естествено. И най-вече влюбена. В квартален красавец, който само е ходил в казарма, но все пак едва ли и неговия баща някога ще признае, че синът му е станал мъж. И тъй почвам аз да се възмущавам от чутото. К’во се възмущавам – мисълта да се “задомиш” на 20 направо си ме втрещява. Още едно доказателство в подкрепа на това, че едва ли някога ще бъда мъж в очите на баща си. Както и той в очите на неговия и т.н. А да, и какво беше – жениш се на 20, имаш деца, не е ли прекрасно… Не е ли странно, че мисълта за толкова ранно нахлуване в “големия”, хм, нека го наречем “живот”, втрещява? Не е ли странно, че моята съученичка вече става лелка, а “аз не си представям живота след 25”, както беше казал един латентно велик ум, с който пийвах на младини. Не че не си представяме живота след 25, просто малко или много не ни се ще да си го представяме. Защото вече знаем, че сме се оформили някак, ама не винаги сме доволни от формата, а за съдържанието изобщо не искам да споменавам… Малко ни е яд за миналото, защото са ставали доста грешки, и то не по наша вина – не е имало кой да ни научи кое е грешка, и кое не е.
После се появяват едни хора, които винаги са много горди с нас и се хвалят насам- натам с нашите постижения и успехи, а всъщност ни най-малко нямаме усещането, че наистина го правят, въпреки че редовно слушаме колко много са ни дали и колко много им дължим. Те дори не ни разбират, а и нямат желанието. Просто правят формални жестове, колкото да си минава животът, който така или иначе няма особен смисъл. Не се дава насила, но насила може да се вземе много.
И все пак за възпитанието, култивирането на мъжествеността и подобни въпроси. Има едни деца, които понякога в пристъпи на адекватно съзнание се чудят защо не могат да са като другите деца, възпитавани без бой. Звучи ужасно дори само написано… Как е възможно на някой да му хрумне да удари/посегне на дете/човек? Не, звучи доста тъпо – така и така не търся отговори на такива големи неща, така че разкарвам питането и просто казвам: На някой му хрумва да удари дете/човек. Доколкото знам се правело с възпитателни цели. Да, обикновено тези цели май се достигат доста лесно – боят култивира изтънчен вкус към насилието, насилието възпитава насилие, т.е. забрави да станеш нормален, след като вече веднъж си минал през това. Наистина май има някакви хора насам натам по малки градчета, които правят подобни неща. Явно е форма на общуване ( тук няма как да не споменем че явно определена категория бащи ‘общуват’ така със синовете си и го смятат за напълно релевантно и адекватно ) или възпитание, както вече досадно отбелязахме. Ясно е, че са остатъци от стари културно – инициационни форми именно на общуване, ама аман от остатъци… Нещо май културните форми днес са съвсем други и доста по-различни от първобитните, а ако не можеш да ги разчетеш значи имаш сериозни проблеми с общуването с хората, с децата си, и изобщо със съществуването, което всъщност самото то е проблем, ама нека не загрубяваме…
( Следва изречение, изпълнено със стилни алюзии за концлагери, но мисля да го цензурирам още преди да ми е хрумнало… )
В заключение мисля само да кажа, че критериите за ‘ставане на мъж’ се оказват различни всеки ден, да не говорим, че това случване на различности става и в много самостоятелни среди и т.н.
А, да – и не смятам темата за приключена, като цяло…
